Легендата за Преспанското езеро

По западния склон на Баба планина в областта Македония се чува омайна самодивска песен. Тя е омагьосала дори комитата (управителят) на областта. Той  всяка вечер идва, за да се възхищава на чудно хубавата самодива, която живее на скрита дълбоко в гората поляна. На поляната има малко изворче, а над него – величествен дъб. Тази вечер на клоните му са преметнати бяла риза и бяло наметало (було) – дрехите на самодивата, изпрани и оставени да съхнат на лунна светлина. Комитата знае, че ако успее да открадне булото й, тя ще му се покори и ще стане негова съпруга. Но ако го види преди това, ще го погуби. Мъжът се промъква безшумно между клоните и бързо дръпва булото на самодивата от дървото, а когато тя се изправя пред него, я грабва. Тогава неземната хубавица хваща с едната си ръка булото, вързано около кръста на мъжа и размахва другата. Чува се тътен – огромна вълна се надига от малкото изворче. Комитата хуква нагоре по склона на планината, а водата се спуска след него, залива всичко и образува голямо езеро…

Такава е легендата за Преспанското езеро. На южния му бряг, близо до село Курбиново, под един величествен дъб, съвсем  до водата се е сгушила малка църква. Отвън на стената й има полуизтрити образи на хора в богати одежди – вероятно дарителите. Дали един  от образите не е на комитата? Кой знае…

Източник: Уикипедия