Той се намира в швейцарското градче Мартини. Музеят е създаден с благословията на монасите от Санбернарския манастир в Алпите, които от близо три века развъждат и опазват породата на кучета-спасители. Първоначално породата била наречена „лавинхунд“.

Санбернарите са избавили повече от 2000 души закъсали в планината през последните 300 години. Най-известното куче от породата е Бари Първи, който през целия си живот (между 1800 и 1814 г.) е измъкнал изпод лавините 40 човека. Според една легенда последният човек, който Бари спасил, го убил. Бари Първи легнал върху него, за да го спаси с топлината си от бяла смърт, а той като се свестил, го помислил за вълк и го наръгал с нож.

Друга легенда разказва, че Бари открил в преспите 5-годишно момиченце, качил го на гърба си и пред портите на манастира издъхнал от изтощение. Тялото на великия спасител е препарирано за поколенията. И тъкмо от него тръгва първият фалшив мит, че огромните добродушковци не излизат без буренце с коняк на врата си. Всъщност човекът, запазил останките на героя Бари Първи, решил, че трябва да им добави допълнителен чар и сложил личната си манерка за „огнена вода“. По-късно тя станала бъчвичка, върху която изографисвали швейцарския кръст или еделвайс.

В Музея на санбернарското куче в малкото градче Мартини „живите експонати“ могат да се галят на воля през цялата година. Вторият етаж разказва историята на музея в картини, документи, вещи, дори с восъчни фигури. Нарочна „Стена на славата“ е събрала всички плакати на филми, в които главен герой е симпатичното четириного.

В Hospice du Grand-Saint-Bernard монасите отглеждат 14 женски и 3 мъжки кучета на височина над 3000 метра. Списъкът на хората, които чакат поколение от тях е огромен. С кученце може да се сдобиете единствено при условие, че то бъде използвано като планински спасител или поне като пазач. В музея може да видите и 4-5 месечни паленца да лудуват на воля по поляните. През двора му тече бърз и бистър поток, в който непохватните ушатковци се разхлаждат през лятото.