Перлите, които наричаме и бисери, а някога им казвали и „маргарит“, от древногръцки, се образуват в бисерните миди – малки черупчести мекотели. Когато във вътрешността им попадне песъчинка, парче черупка или друг предмет, който дразни обвивката на мантията, мекотелото започва да отделя седеф, който се натрупва около чуждото тяло. Необходими са няколко години, за да се превърне в бляскаво кръгло топче. Животът не перлите не е много дълъг. След около 150-200 години те губят блясъка си и се превръщат в прах.

Бисерите не се шлифоват, както другите скъпоценности. Някога били добивани с риск за живота от затворници и ловки плувци. Понякога след буря морето изхвърля бисерни миди в крайбрежния пясък. Перлите, морски или речни, се срещат в Индия, Иран, в Шри Ланка и Таити, а също и по бреговете на Червено море.

Перлите са познати от повече от 6000 години. Те били и първите украшения на фараони и царе. В древността били използвани като талисмани. Най-ценни сред бисерите са тези с големината на грахово зърно. Запазени са легендарни истории за изключително красиви бисери като известната черна перла. Съществуват блестящи топчета със и сребрист и златист оттенък, и такива, които преливат във всички цветове на дъгата.

Тъй като всички искали да подражават на крале и кралици първи френските бижутери започнали да произвеждат изкуствени перли. А първи японците измислили как да култивират бисерни миди.