„Било сред зима и снежинки се сипели като пух от небето. Една царица седяла до прозореца с рамка от черно абаносово дърво и шиела. Както шиела и от време на време поглеждала към снега, убола си пръста и върху снега паднали три капки кръв. И аленото изглеждало толкова хубаво върху белия сняг, че тя си помислила: „Ах, да имах дете бяло като сняг, с бузи, алени като кръв и с коси, черни като абанос“…

Това е началото на приказката за Снежанка и седемте джуджета  – всички сте я чели, това е сигурно. А знаете ли, че  зад разказаното от  Братя Грим, по всяка вероятност, стои истинска история?

Живяла някога , преди повече от два века, в Бавария, в градчето Лор, на река Мейн, девойка на име Мария София фон Ертал. Баща й бил от благороден род и притежавал фабрика за огледала / нека да си спомним за огледалото в приказката, което винаги казвало истината! /.

Бащата на момичето се оженил повторно, след смъртта на майката  й . Разказват, че новата му съпруга  била доста проклета жена, която се грижела само за собствените си деца  / точно като мащехата на Снежанка! /

Гората, в близост до Лор, имала лоша слава – разбойници и опасни диви животни се криели в нея – точно като гората, в която ловецът завел Снежанка! Да си спомнимх сега как Снежанка минава  през седем хълма докато стигне до хижата на джуджетата – точно толкова са и хълмовете, които водят към близката до Лор, мина /помните ли, че джуджетата денем работели в мината? Всъщност, в мината на Лор имало много работници-деца! /.

Животът на Мария София, обаче,  не завършил щастливо, както е в приказката.Тя никога не се омъжила и била много самотна.

Толкова за приликите и разликите между истинските и приказните истории!