Далеч, далеч оттук, на приказния остров Тапробана, се издига Градът на слънцето. Планът му прилича на чертеж на Слънчевата система на Николай Коперник. В средата , на висок хълм, се намира огромен кръгъл храм с купол, поддържан от високи колони . На купола е изобразена небесната сфера. Там са и наименованията на звездите и съзвездията. Върху олтара  е изобразен и Христовият кръст,  с два глобуса: първият представя небесната орбита, а вторият – Земята. Глобусът на Земята е заобиколен от седем светлини, представляващи седемте планети.  В най-високата  част на храма, в специални клетки, живеят  24 свещеника, които наблюдават звездите и подбират най-подходящото време за  различните човешки дейности. Така земният свят е в хармония с небесния.

Около  Храма на слънцето , в концентрични кръгове са разположени седемте части на града (по една за орбитата на известните тогава планети). Улиците са само две, пресичащи се  в четирите посоки на света. Седемте стени правят града направо непревземаем. Те  го разделят на  шест зони, свързани с различните сфери на познанието.

Градът на Слънцето има  идеален климат. Там няма глад, нито насилие. Всичко е общо, няма пари, няма частна собственост, никой не живее постоянно в една къща, за да не се привързва към собствеността. Всички се трудят, работата и знанието са издигнати в култ…

Всъщност, Тапробана е измислен остров, приказният град на него – също. „Градът на слънцето“ е произведение на италианския философ Томазо Кампанела . В него е изобразен  един съвършен свят, различен от реално съществуващия.

Ако искате да научите повече за него, слушайте поредния епозид от „История на изкуството за деца“ на 26 септември 2019 г., четвъртък, от 17.00 часа, по програма „Христо Ботев“!