Този танц е един от най-разпространените танци на дворцовите балове в Испания, Франция и Италия през 17 век.  Танцуващите се подреждат в широк кръг, един от кавалерите взима специално подготвена факла, завърта се, избира си дама и двамата продължават да се движат със стъпките на алеманда (стъпка напред, после встрани, после назад, стъпка на място, завъртане). Преди да започне повторението на стъпките, кавалерът се покланя на дамата, предава й факлата и я оставя да си избере друг кавалер. Дамата се приближава към краля и с красив реверанс го кани да танцува с нея. Движенията на танца се повтарят. Накрая, дамата отново прави реверанс, предава факлата на краля и се оттегля. Кралят обаче вместо да покани друга дама, загасява факлата в специално приготвен съд  и така слага край на бала.

Освен танца с факлите, сред по-известните танци от този период са били вилянсикото –  вид жизнерадостни танцувални испански народни песни, които се превръщат в най-свирените и най-слушаните произведения, фолиата и  темпераментната сегидиля , с акомпанимент на кастанети, китара, метално хаванче, духови инструменти и малки барабани.

Още за испанските танци и за музиката и текстовете на песните, на които са били изпълнявани , ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“, в четвъртък, 5 декември 2019 г.,  от 17.00 часа, по програма „Христо Ботев“.