Към края на 17-ти век театърът бунраку  е един от най-известните видове изкуство в Япония. Разказвачът е основно действащо лице в представлението. Той седи на платформа от дясната страна на сцената, заедно с музиканта, който свири на шамисен – това е голям дървен инструмент, с  три струни. Разказвачът трябва да може да говори и да пее както много ниско (като бас), така и много високо (като сопран). Той трябва не само да изпълнява своята партия, но и да казва с чувство репликите на героите .  За да достигнат майсторството на занаята, разказвачите  работят усърдно десетилетия наред.

Бунраку се играе с големи кукли, които често се управляват не от един, а от трима кукловоди. Куклите  са истински произведения на изкуството. Главите им се изработват, според ролята, която ще играят – не само дали тя е мъжка или женска, но и  според характера на героя. Прическите им също подчертават нещо забележително от характера. Куклите, обаче, се използват за няколко различни роли, затова някои глави се прерисуват преди всяко представление.

Ако искате да научите повече за бунраку, за  красивите костюми и за музикалните стаи геза, слушайте поредния епизод на „История на изкуството за деца“ на 12 декември 2019 г. , от 17.00 часа, по програма „Христо  Ботев“.