Наистина „Страната на непослушните“ съществува. Тя се намира не далеч оттук, но до нея се стига само с летящо килимче. И като пристигнете ще ви посрещне  едно симпатично малко същество. То е дребно, носи бели къси панталони, облечени наопаки и бяла шапка. В ръката си държи пакетче с гумени бонбони и ще ви почерпи за добре дошли. После ще отвори голямата порта и ще тръгнете след него по една дълга пътека. От всички къщички ще излязат  и други човечета. Някои си висят по клоните на дърветата,  други се замерят с кал,  а трети се пръскат с вода и се смеят с глас. Добре си живеят тук, нали? Колко е хубаво хем да си непослушен, хем никой да не ти прави забележка за белите, хем да ти е весело през цялата година! Иска ми се да живея тук! На моите помощници Ани и Албена също много им хареса. Даже си намериха нови приятели. Чуйте какво ми казаха те.