Знаете ли, че първите рицари и идеята за рицарството не идват от Европа!

За баща на рицарството се смята един арабски воин и поет – Антар ибн Шадад, живял около 580 година. Легендарният воин, от предислямския период на Арабския полуостров, бил защитник на слабите и подтиснатите. Около век по-късно ученият Ал Сулами създава и наръчник за качествата, които рицарят трябва да притежава. Те се оказват по-обхватни от представата и добродетелите на средновековното европейско рицарство.

Терминът „рицарство“ идва от френската дума „chevalier“, в превод означава „рицар“, а тя пък от латинската „caballarius“, което означава конник. Измислена е през X век. За всеки случай на европейците са необходими няколко века, за да формулират значението на думата, която е обяснявана по различен начин според местоположението, историческия период и географското положение на авторите. Дори средновековното значение на думата е много различно от това, което днес наричаме рицарство.