Така е наричан един от най големите нидерландски художници Йоханес Вермеер, творил през 17 век.  Специалистите пишат, че светлината в картините му е с цвят на сребро, а сенките – с цвят на перла.

Вермеер обича да съчетава контрастните тонове:  жълто  – със синьо, златисто – с кафяво, но най-впечатляващият цвят в картините му е синият. По онова време, художниците в Нидерландия използват за боите си предимно  естествени материали, повечето от които били изключително скъпи. Прочутото синьо у Вермеер било добивано от скъпоценния камък лапис лазули, доставян  чак от Афганистан. Лапис лазули се стривал на прах и се използвал за получаването на синия пигмент ултрамарин, широко използван в маслената живопис. През 17 век ултрамаринът бил по-скъп от златото…

Повече за картините на Вермеер, както и за прочутата Къща на вещиците в американския град Салем, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“, на 26 март, четвъртък, от 17.00 часа, по програма „Христо Ботев“.