„— Ти не си ли чувала за писма в бутилки? — каза Пипи. — Написваш върху парче хартия, че искаш помощ, пъхаш го в бутилката, запушваш я с тапа и я хвърляш в морето, а тя се понася право при някого, който ще дойде да те спаси. Как мислиш, че иначе ще отървеш кожата си след корабокрушение? Като разчиташ на случайността? Така нищо не става!

— Тъй ли било… — рече Аника и се замисли.“

Ще го срещнете в много книги за деца и възрастни – писмото в бутилка. Този цитат, както се досетихте, е от „Пипи Дългото чорапче“ на шведската детска писателка Астрид Линдгрен. В „Децата на капитан Грант“ героите на френския писател Жул Верн намират в корема на акула писмо в бутилка. Написано на три езика, то е зов за помощ от капитан Грант и двама негови моряци. От писмото става ясно, че те са корабокруширали около 37-ия паралел на Южното полукълбо, в областта на Патагония, и са заловени от местно туземно население.

Казват, че съобщението в бутилка било измислено от гръцкия философ Теофаст. През 4 век преди Христа той решил да докаже, че водата в Средиземно море идва от Атлантическия океан.

Древният способ за изпращане на писмо в бутилка е изключително важна част от историята на мореплаването. Понякога това е единственият начин да се съобщи за корабокрушение. С негова помощ през вековете са изследвани подводните течения на световните океани и морета. Някога в бутилки пътували и важни документи. Христофор Колумб, на път за Индия, която така и не открива, изпраща доклади до испанската кралица в бутилки. Някои от тях действително стигат до кралицата. За важността на изпращаните в Златната епоха на мореплаването съобщения говори и фактът, че през XVI век английската кралица Елизабет I забранява, под заплахата от смъртно наказание, отварянето на писма в бутилки. За целта бил назначен специален доверен на кралицата човек. През вековете с „пощата на Нептун“, римският бог на морето, пътуват и много други съобщения, дори романтични.

Напишете и вие свое съобщение в бутилка, ако сте близо до морето! Със сигурност някой някога ще го прочете!