Из историята на сърфа

от

публикувано на 30.08.2020

He ‘e nalu / „плъзгане по вълните“/ – така наричали дъските, с които се забавлявали  обитателите на Хавайските острови. Изобретили ги още преди няколко века.

Първите дъски били от дърво и доста тежки – между 40 и 60 кг. Още по-тежки ставали, когато поемали  вода…На дължина били значително по-дълги от съвременните: най-често достигали до 4 метра. Такива сърфове имало до края на 17 век, когато островите били превзети от капитан Кук и традициите на местните постепенно били изместени от тези на „белите хора“. Сърфирането станало модерно отново чак в 20-те години на 20 век, първо по плажовете на  Южна Калифорния, а после и в Австралия.

Днешните сърфове са много по-леки и къси. Покрити са с полиуретан и слой оптично влакно и имат различна форма, според стила и различните условия за сърфиране – сърф, боди борд, ским борд, уейк борд, нии борд…През 70-те години на 20 век се появява и уиндсърфът, който използва силата на вятъра за увеличаване на скоростта. Скоростта се увеличава и при теглене от джет или с хеликоптер – при така наречения tow-in-surfing.

Кайтсърфът е дъска, към която е прикрепено хвърчило – това е един от по-новите варианти на сърфирането. Всъщност, използването на хвърчило за увеличаване на скоростта е известно още от 13 век, когато китайците прикрепвали хвърчила към каруците  и лодките и так впрягали в действие силата на вятъра.

Източник: Pixabay

БНР© 2018 Детското БНР. Всички права запазени.

В момента:
Следва: