Думата „симфония“ е гръцка и означава „съгласие, съгласувано звучене, правилно съзвучие или благозвучие“. През 17 век „симфония“ започва да се използва като наименование на различни части от сонати и концерти, а също и от опери, където ,обаче, няма пеене, а звучат само инструментите.

Първоначално, обаче, наименованието симфония се отнасяло за музикален инструмент, който можел да издава двоен звук. Такава била лирата с колело. Това  е струнен музикален инструмент, който прилича на цигулка, но има колело под долната част на струните, ръчка в долния си край и клавиши отстрани на грифа. Вместо струните, свирещият с едната си ръка натиска клавишите, а те на свой ред – малки клинчета, които притискат струните. С другата си ръка човекът върти ръчката напред и назад, тя задвижва колелото, а то докосва струните и ги кара да трептят по един или друг начин и така да издават съответния звук. Смята се, че лирата с колело се появява в Европа през 9 вeк и че е създадена по подобие на ребаба – ирански струнен музикален инструмент, от рода на гъдулката.

Повече за симфонията можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“, на 24 септември 2020 г., четвъртък, от 16.30 часа, по програма „Христо Ботев“ на БНР.