Калан, всъщност, е другото име на морската видра. Роднина е на обикновената видра, но се среща много по-рядко – по тихоокеанското крайбрежие на Русия, САЩ, Канада и Япония. И на вид е много по-различен: най-възрастните представители тежат 14-45 килограма, а телата им са покрити с най-гъстата, топла и водоустойчива козина в целия свят. Дори и без мастен слой под нея, каланите поддържат температура от 38 градуса , независимо от температурата на водата, в която плуват. За козината си морските видри полагат особени грижи по няколко часа на ден  старателно я чистят, решат я, изтискват излишната вода от нея и дори я сушат, обдухвайки с въздух долните й слоеве.

Каланът не обитава бърлоги. Когато се умори, почива си по гръб във водата, често придържайки с лапи други калани. Отстрани изглежда като че ли се държат за ръце. Понякога групите от почиващи си по този начин животни , достигат до 2000 видри! Случва  се  и да се загърнат в пластове водорасли, за да не ги отнесе течението и отдалеч приличат на плаващи островчета. Когато майката е в компанията на малкото си, тя плува по гръб като поставя детето си върху корема си, за го предпази от студа.

Морската видра е сред малкото бозайници, които си служат с инструменти, когато набавят храната си. Използват камъни, които прихващат с лапите си и с тяхна помощ чупят твърдите черупки на морските таралежи и ракообразните, Гмуркат се почти до дъното и събират риба, охлюви или миди, които поставят в торба от подвижна кожа, разположена под мишниците . Когато излязат на повърхността, вадят храната от „торбата“ и с помощта на лапите си я раздробяват и поднасят към устата си.

Днес морските видри са сред застрашените от изчезване видове.