Няколко листа хартия, залепени един върху друг, за да станат достатъчно твърди, като най-долният е по-голям от останалите и краищата му са леко загънати навътре – така се предпазват изображенията… Дали така са изглеждали първите карти за игра?

Всъщност, първите „карти“ за игра са били изработени от кости на животни и са били с шестоъгълна форма. Появили са се още в Древния Египет. По-късно  китайците започнали да използват плоски продълговати таблички, направени от дърво, бамбук или слонова кост.  В Индия, пък, играели с кръгли карти, наречени гандшифа, а в Средновековна Япония  изработвали „картите“ от раковини и миди, на които били изобразени  пейзажи или илюстрации към различни истории.

През IX век в Китай  се появили и книжните карти –  това били големи продълговати листове хартия.

В Европа книжните карти  за игра се превърнали в истински произведения на изкуството.  При тях символите на четирите бои са хрътки, чапли, примамки и соколи, а картите-картинки са крал, кралица, висше и низше вале. Героите на картите-картинки са изобразени в пищни червени, зелени, сини и златни одежди. Те сякаш се движат – едни яздят коне, други тъкмо се качват на коня си, трети, даже и дамите, държат ловен сокол, готов да излети. Фонът зад тях е син, червен, пурпурен или златен. Картите от 1 до 10 също са забележителни – хрътките се боричкат и се гонят, а чаплите са нарисувани на фона на прекрасни природни картини.
Всяка от тези карти е отделно художествено произведение, различно от останалите . Смята се, че техен автор е германският художник Конрад Вилц, работил в швейцарския град Базел през XV век, известен още  и като създател на първия пейзаж.