„Истории или приказки от старото време с морални наставления” или „Приказките на Мама Гъска“…Така се наричала първата книга с приказки на Шарл Перо, издадена през 1697 година в Париж. На мястото за името на автора ,обаче, пишело  Пиер Д, Арманкур – Шарл Перо предпочел да използва името на сина си, защото не искал да свързва своето име с „несериозни“ неща като писането на приказки. Книгата с приказки се появява първо като ръкопис, украсен с винетки и илюстрации от самия Шарл Перо. Включва пет приказки:
„Спящата красавица”, “Червената шапчица”, “Синята брада”,
“Котаракът с чизми”, “Вълшебници”. В официалното издание към
приказките от ръкописа са добавени още три: “Пепеляшка”, “Рике с
перчема” и “Малечко-Палечко”.
Сигурно някои от вас сега ще кажат, че Спящата красавица”, “Червената
шапчица“ и “Пепеляшка” са на Братя Грим… Само че, Братя Грим ги
включват в своите приказни сборници, повече от 100 години по-късно –
превеждат приказките на Шарл Перо. А приказките, събрани в книга от
Шарл Перо са литературно обработени народни приказки. Майката
Гъска , която присъства в заглавието на книгата, не е отделен герой, но
препраща към традицията на народните разказвачи.  Единствено историята
за Рике с перчема е оригинална приказка на Перо…

Как Шарл Перо става академик и какво още не знаем за събраните от него приказки?

Слушайте поредния епизод на „История на изкуството за деца“ , на 5 ноември 2020 г., четвъртък, от 16.30 часа, по програма „Христо Ботев“ на БНР.