Викингите са известни с уменията си в корабоплаването. Устоявали на силните бури и суровите зими и се ориентирали безпогрешно в посоките, Прекосявали моретата надлъж и нашир, много преди компасът да бъде изобретен в Китай и пренесен в Европа. Как се справяли?

През дългото полярно лято, когато нямало как да видят звездното небе, само местоположението на слънцето им помагало. Когато било облачно, използвали един особен кристал – щом  успеели да уловят светлината на слънцето, дори и през съвсем малка пролука между облаците, насочвали кристала към нея и по промяната в цвета му, безпогрешно откривали вярната посока. Дълго време се смятало,че това са просто легенди…Докато през 90-те години на 20 век  едно ново изследване на френски учени от Университета в  Рен, не доказало,че в легендите има истина. Те направили експерименти с кристал от исландски калцит, открит по-рано на налубата на кораб, потънал четири години след потапянето на Испанската армада. Опитите на учените установили,че кристалът наистина си променя цвета и може почти безпогрешно да открива позицията на слънцето, с точност до 1 градус. Така още една от тайните на викингите била разгадана.