Имало едно време една лисица. Тя била много любопитна. Веднъж чула, че децата на големите хора дъвчели дъвки. Приискало й се и тя да опита. Тръгнала лисицата на път, взела си и торбичка за пътешествието.

Първо зърнала една малка мишка. Попитала я дали знае нещо за дъвките, тя пък на свой ред попитала лисицата какво е „дъвка”, и защо изобщо лисицата търси това нещо, каквото и да е то?

Лисицата въздъхнала и се сбогувала с мишката. Продължила по пътя си.

Не след дълго срещнала един заек. И него попитала за дъвките. Заекът й отговорил същото като мишката.

Лисицата търсила, търсила, разпитвала, но не намерила онова, което търсела.

Накрая, когато вече била решила да се връща вкъщи, към нея се затичал един гущер. Той й казал:

– Аз ще ти помогна да намериш това, което търсиш!

– Как? – попитала го лисицата.

– Така. Ще видиш скоро. Последвай ме!

И така потеглила към дома на гущера една жална лисичка. Щом стигнали, тя ахнала. Гущерът живеел във фабриката за дъвки!

Лисичката сърдечно благодарила на милия гущер, после се втурнала натам, взела си една дъвка и я лапнала.

Ноо… Зъбите й залепнали! Тя вече не можела да говори, дори не можела и да си помръдне зъбите. Проблем!

И така свършила тази история. Защо? И какво се е случило след това? Това дори и аз, разказвачът, не го знам. А вие можете ли да измислите свой край на историята за лисицата и дъвката?

Приказката написа и ни изпрати Симона Бозгунова, на 8 г., от град София. 

Ако и вие обичате да пишете ще очакваме вашите приказки, разкази и стихове на имей адрес: detskoto@bnr.bg.