Деветгодишният Самуил Димитров от София ни направи скъп подарък – изпрати ни написаната от него, приказка.

Прочетете я и вие!

ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ

Бони се изкатери по дървената стълба. Почука на вратата и се отдръпна. Майката на Тони му отвори.

– Тони вкъщи ли е? – попита Бони.

– Да, вътре е и играе на новата си видео игра.- оговори майката на Тони.

– Може ли да вляза? – попита мечето.

– Да. – каза майката.

Бони тръгна направо към стаята на Тони. Щом мечето видя играта, тя веднага му хареса. Играта включваше  монитор, тонколони и джойстик.Тони тъкмо почваше нова игра. Бони реши да види как се играе и тогава да го поздрави със „Здравей“. Когато играта приключи, Тони се обърна и видя Бони.

– Здравей! – поздрави го мечето Бони.

– Здравей! – поздрави и вълчето Тони.

– Може ли да играя? – попита Бони.

– Да! – отговори Тони.

Бони и Тони играха заедно мноооого дълго време, но почна да се смрачава. Мечето започна да се приготвя за тръгване. Двамата приятели се сбогуваха след един много интересен и забавен ден.