В индийския град Хампи, столицата на богата и могъща някога империя Виджаянагара, има вълшебен храм. Нарича се Витала. Освен великолепни статуи на богове и богини,  в него има и множество стройни каменни колони. Когато някой ги докосне, те „пеят”.
Това не е магия . Колоните, обикновено кръгли, са направени от цели парчета кънтящ гранит. При докосване той издава музикален тон, въпреки че не е кух. Парчетата гранит, с дълбок дълъг звук, подобен на камбана, се смятат за мъжки, онези, които вибрират дълго, като меден съд – за женски.
Колоните в храма Витала са общо 56 и всяка има определено място. Около една основна колона има 7 други, по-малки. Всяка от тях издава различен тон, но е в хармония с останалите – звучат като ударни или струнни инструменти, когато ги удариш с пръсти. Някои от колоните, освен че издават звук, карат околните колони да трептят и така се създава особена хармония.
В съседни градове, има и колони, които звучат като духови инструменти. В тях има специални отвори, през които се духа. Колоните „се настройват” да издават точно определен музикален тон, като се правят с различна ширина, дължина и диаметър . Изпълнителят свири на колоните, за да акомпанира на песните и танците при поклоненията и молитвите в  индийския храм.