Няколко дена преди Коледа на Северния полюс в работилницата на Дядо Коледа изникна проблем. Подаръците, които вече бяха направени изчезнаха. Злата вещица Злостея ги беше откраднала. Тя не обичаше Коледа.

След като джуджетата разбраха за сполетялото ги нещастие веднага се втурнаха при Дядо Коледа.

– Дядо Коледа, имаме проблем. Подаръците бяха откраднати от Злостея – каза уплашен Умничко.

– Оу, не! Най-добре е вие: Умничко, Веселушко и Топчо да отидете и да спасите подаръците. А аз ще остана тук да се погрижа за елените и другите джуджета. Ще ви дам карта. До замъка на Злостея има три препятствия, които трябва да преодолеете – отвърна Дядо Коледа.

– Добре, Дядо Коледа. Ще се справим.

След час джуджетата тръгнаха, за да не губят време.

– Е, кое е първото място, до което трябва да стигнем, Умничко – попита Топчо.

– Първо трябва да прекосим моста на трола Пъскест – отвърна Умничко.

– Това ще бъде много забавно – усмихнато каза Веселушко.

Трите джуджета вървяха и вървяха, докато не стигнаха до моста на трола. Той беше направен от зелено стъкло и беше много красив. Обаче, точно преди джуджетата да се качат на моста, пред тях изкочи Пъскест.

– Кой дръзва да преминава по моят мост? – попита той.

– Здравей, Пъскест! Отиваме да спасим подаръците. Нямаме много време, затова довиждане! – с топла усмивка отговори Веселушко.

– Оп, оп, няма да минете преди да решите следната загадка: През колко точно държави минава Дядо Коледа на Коледа?

– 206 – отговориха в един глас джуджетата.

– Верен отговор! Можете да минете през моста – каза тролът.

След като Умничко, Веселушко и Топчо минаха моста, Умничко извади картата и видя, че следващата дестинация е Тъмната гора. Трите джуджета се страхуваха от това място, но се сетиха за тъжните деца без подаръци на Коледа и продължиха напред.

Докато минаваха през Тъмната гора, смелите джуджета чуха някакво скимтене. Стори им се, че е вълк и тримата настръхнаха, с бавни крачи продължиха.

Сред шубраците видяха едно малко, бяло като сняг кученце да скимти. То си беше наранило лапичката. Умничко, Веселушко и Топчо решиха да го вземат със себе си и да му помогнат. Нарекоха го Лапичка.

На излизане джуджетата видяха, че на пътя им се е препречила дълбока река. Те се чудеха как да преминат и чуха  два гласа да се карат:

– Не е вярно думата е „абра“! – каза единият глас.

– Ти си се объркала! Думата е макадабра! – отвърна вторият глас.

Джуджетата се доближиха към гласовете и видяха две принцеси.

– Защо се карате? – попита ги Умничко.

– Ами искаме да минем тази река, но за да стане това трябва да призовем мост със заклинание, но сме забравили какво е то и спорим, заради него – обясни едната принцеса.

– Ами тогава всяка да опита с думите, които мисли – каза важно Умничко.

– Добра идея! А вие да не сте джуджета на Дядо Коледа? Не трябва ли да сте в работилницата и да правите играчки – попита другата принцеса.

Джуджетата обясниха за бедата свързана с подаръците. След това принцесите решиха да обединят думите. За тяхно щастие думите бяха правилните, но не отделно, а заедно.

Мостът се появи, принцесите тръгнаха по своя път, а джуджетата и Лапичка продължиха приключението си.

Последното място, на което трябваше да отидат Умнично, Веселушко, Топчо и кученцето Лапичка, беше именно дворецът на Злостея. Целият беше направен от лед. Влизането в него, обаче, никак не беше лесно. На портата на двореца стоеше едно бяло духче.

– Здравейте, джуджета! Накъде сте се запътили? – попита духчето.

– Отиваме в двореца. Злостея е откраднала подаръците за Коледа и идваме да си ги вземем – отговори Топчо.

– Ще ви пусна да минете, ако наредите този пъзел – заяви Духчето.

Джуджетата с малко помощ от Лапичка наредиха коледния пъзел, който им беше даден. Вече бяха готови да спасят Коледата. Преди да влязат в двореца решиха джуджетата да разсейват Злостея, а Лапичка да изнесе от двореца всички подаръци. Когато влязоха в него всичко беше от лед, дори и тронът, на който седеше Злостея.

– Оу, я виж ти! Имам си гости. Здравейте, Джуджета! Защо сте дошли при мен? – злобно попита Злостея.

– Много добре знаеш защо сме тук. Искаме си подаръците. Хиляди деца по света очакват утре да имат подаръци под елхата – обясни Умничко.

– Щом аз няма да получа подаръци за Коледа, то тогава никой няма да получи – злобно отвърна Злостея.

През това време Лапичка беше намерила подаръците и ги изнасяше, като грабваше в уста по три – четири пакета наведнъж.

– Защо мразиш Коледа? Тя е толкова весела, магична и пъстра? – продължаваха да разсейват вещицата джуджетата.

– Мразя Коледа, защото Дядо Коледа не ми е донесъл нито един подарък. Всяка година украсявам елха, но на сутринта не ми носи подаръци – обясни тъжно Злостея.

– Не ти носи, защото си зла и правиш лоши неща. Но ако станеш добра имаш думата ми, че всяка година на Коледа ще ти носи каквото си пожелаеш – обясни Веселушко.

– Това истина ли е? – изпълнена с надежда попита Злостея.

– Естествено, че е. Дядо Коледа има списък с добри деца и с лоши деца. На добрите носи подаръци, а лошите ги наказва без. Заради тази негова постъпка добрите деца всяка година се увеличават. Ти също можеш да станеш добра, трябва само да го поискаш.

В този момент Злостея разбра, че иска да е добра, но не само заради подаръците, които Дядо Коледа ще й донесе, ами за това, че иска да прави добро, да прави хората щастливи, а не тъжни.

Джуджетата се върнаха при Дядо Коледа, вече готови да раздадат подаръците на добрите деца по света. Лапичка и вече добрата вещица бяха част от задружния екип на Дядо Коледа и се чувстваха щастливи. Знаеха, че има някой, който да ги обича. Именно това е Коледната магия – да бъдеш щастлив и да правиш любимите си хора също щастливи.

Край

Авторът на приказката „Коледното приключение на джуджетата“ се казва Деа Тарлева. Тя е на 11 години и е ученичка в 42 ОУ „Хаджи Димитър“ в град София.