Третата и последна част, в която представяме отличените творби на финалистите в Националния конкурс за детско литературно творчество ИСКРИ 2022-а, започва с нежните стихове на Ева Йорданова, на 15 години от град Враца.

„Не бях сигурна дали очите ми бяха затворени или широко отворени, защото колкото и да премигвах, мракът си оставаше непрогледен и задушлив. Тъмнината беше наистина тежка. Когато очите ми привикнаха, видях, че стоя пред голямо огледало. Огледалото на входната врата у дома. Само че липсваше чувството за дом.
Взирах се в сенчестото си отражение… Или то се взираше в мен.
Наклоних глава и вдигнах ръка. Очаквах да видя същото в огледалото, но нещото там стоеше все така неподвижно.
– Т-ти си мое отражение. Защо не правиш каквото и аз?“
За кошмарите и страховете ни пише Божидара Йотова, на 14 години от град Варна. Чуйте как продължава разказът й!

Разказът „Еволюция“ ни изпрати Сава Георгиев, на 13 години, от град Варна. Може и да си представяте бъдещето, изпълнено със светлини, летящи коли и каишки, които сами разхождат кучетата си, но Сава го видя като безлюдна пустош, пълна с мутирали животни. А хората – те живеят в затворени бункери под земята.

За надеждата пише в стиховете си 15-годишната Теодора Милева от град София.

Анастасия Тришина, на 15 години, от Варна, ще ви потопи в дълбините на варненското море, за да ви запознае с една порцеланова кукла. Лилит!

Чуйте ги!

Какво измерват часовниците без стрелки ще научите от стихотворението, което ни изпрати Хавиер Билбао, на 12 години, от град София.

Време е да приключваме. До следващия път!