Ако сега бяхме в Австралия, щяхме да празнуваме Коледа с бански на плажа и да дочакаме Дядо Коледа не с шейна, а със сърф. В Канада пък Коледата трябва задължително да е снежна. И те имат нещо като българските коледари, които са малки групи, преоблечени хора, които ходят по домовете, дрънчейки със звънци.

В Дания пък Коледата се свързва с елф на име Нисе. Датчаните вярват, че той живее по таваните на стари фермерски къщи, а любимото му занимание е да погажда номера. Затова на Бъдни вечер хората там приготвят оризов пудинг, в който е скрит „вълшебен бадем“. Традицията наподобява нашата пита с паричка.

А пък чешкият Дядо Коледа се спуска от небето по златно въже, следван от един ангел и един дявол. Испанската Коледа се нарича Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да наблюдават танцьори на специфичен танц, наречен хота.

В Швеция пък преди зазоряване най-малкото момиче в семейството облича бяла рокля с червен колан. На главата си слага венец с горящи свещи.

Празненствата в Италия започват 8 дни пред Коледа, но големите подаръци се раздават на 6-ти януари. Тогава с метлата си долита милата, но грозновата магьосница Бефана, която раздава подаръците. На непослушните деца се полага само по парченце въглен, но захарен.