Между 9-ти и 12-ти век индианското племе анасази се установява в долината на каньона Чако, в днешно северозападно Ню Мексико. Едно от най-запазените им селища се нарича   Пуебло Бонито – „красивото село”.

В  селището им  имало едно единствено здание, с около 600 стаи, което  приличало на грамадна жилищна кооперация, обитавана от 800-1200  души. Стените му, изградени от пластове едри и дребни камъни или иззидани от камък и кирпич, били облицовани с плочи от пясъчник и били дебели около 1 м, за да издържат 4-5 етажа, разположени на тераси. На трите стени на всяка от стаите имало врати, които водели към съседно жилище. Много от стените били украсени с рисунки.

Селищата имали формата на латинската буква D – полукръг, затворен с права стена, от която се влизало по широко стълбище.

В каньона Чако са открити 13 такива села, свързани помежду си със сложна мрежа от пътеки. Някои учени смятат, че те представляват схема на Космоса, а самите здания са се използвали само за религиозни ритуали.