За великия Тайканамо, първият от царете на перуанския род чиму, и до днес се разказват легенди. Той слязъл на брега на река Моче с дарове и много от скъпия златен прах. После направил голяма къща за боговете, помолил им се и хората го приели за вожд. Той построява и столицата на чиму, Чан Чан.

Тайканамо се смята за основател на династия от 10-има царе. Всеки от тях изграждал свой укрепен град, ограден със стени, високи 8-9 метра. След смъртта му построеното от него се превръщало в светилище, а наследникът на царя си строял ново укрепление. Всички те били поместени в голям каменен правоъгълник с тесен вход.

Жилищни сгради, работилници, складове, храмове – градът  е бил доста голям – около 20 кв.км. Всички сгради са изградени от суров кирпич, а стените им са богато украсени с фризове и релефи на геометрични фигури, митологични герои и животни – птици, риби, морски звезди. От древния град са останали и множество керамични фигурки, подобни на изображенията по стените, фигурки на малки лодки с рибари в тях и съдове от полирана тъмна глина с богата украса.

Но може би най-прочути с уменията били златарите. Златото било особено ценено от народа чиму – то се смятало за животворната пот на Слънцето и украшенията, направени от него били с невероятна украса. Чаши, бокали, маски, нагръдници – повечето от тях били от тънки, покрити с изображения, листове злато. Може би най-впечатляващи сред изделията на древните златари били чифт дълги до лактите златни „ръкавици“ – метални ръце с изваяни пръсти и нокти, по всяка вероятност използвани в някои от религиозните ритуали на чиму, посветени на бога на морето, на звездите или на лунната богиня Си, смятана за по силна и от слънцето, защото се виждала и денем, и нощем.