Монасите от Амарбаясгалант приветстват новия ден. Двама от тях са се качили върху дървената наблюдателна кула, разположена съвсем близо до стената, която огражда манастира. Облечени са в червени раса, а върху обръснатите им глави има жълти шапки, подобни на петльови гребени или лунен сърп. В ръцете си държат рапани, своеобразните тромпети дунг – дхар: техният звук оповестява края на молитвата на будистите. Монасите са се събудили в 3:00 часа сутринта и преди изгрев слънце са се поклонили 108 пъти…

Амарбаясгалант е манастирът на номадите, един от трите най-големи будистки центрове в Монголия. Манастирите, на монголски наричани „дацан“, често се издигат на оживени търговски кръстопътища. Традиционно монголците почитат „изначалното синьо небе”, както и своите предци.

Името на манастира означава Манастир на спокойното щастие или Манастир на блажения мир. Строителството продължило близо 10 години,  между 1727 и 1736 година.

Ако искате да научите повече за майстроството на монголските строители, слушайте поредния епизод на „История на изкуството за деца“, на 13 февруари  2020 г., четвъртък, от 17.00 часа, по програма „Христо Ботев“.