Във втората част, в която представяме отличените творби на финалистите в Националния конкурс за детско литературно творчество ИСКРИ 2022-а, ще ви срещнем с Емил Лебльо, на 9 години, от град Льом във Франция. За него е една от двете специални награди – тази за проза, на името на детската поетеса „Радка Станимирова“. Получи я за разказа си „Щастие в консерва“. Да го чуем! Творбите на финалистите представят актьорът Веселин Мезеклиев и водещата Ирина Вълчанова.

„Аз съм Борис, от втори клас. Днес госпожата ни даде домашно: да изберем с кого от семейството си бихме се разменили и да напишем разказ за това. Домашно като домашно, помислих си аз. В семейство като моето, където живеем заедно мама, тати, баба, дядо, сестра ми, котаракът Кристофър и аз, изборът е голям. Оставаше само да реша с кого да се „разменя“. Естествено, че с Кристофър, нашия котарак! Единствен той се мотае по цял ден вкъщи и мързелува на воля.“ Така започва разказът „Домашното – ден като котка“ на Борис Цветков, на 9 години, от град Плевен.

Чорапите са доста плодотворна тема и за проза, и за поезия. Представяме ви стихотворението „Весели чорапки“, на 9-годишната Марион Дачева от град Бургас.

„Беше лисица, която мутира заради един измамен фармацевт. Когато кандидатстваше за работата го увериха, че ще има свой кабинет, в който да прави експерименти. И до някъде беше така. Но беше глупаво да повярва, че във фабрика за перилни препарати ще му позволят да си създава създания за сметка на компанията. Използваше всякакви вещества, химикали, вредни емисии и още какво ли не! Докато разчистваше, чистачката бутна флаконите, без да забележи. Вечерта една лисица се промъкна вътре и погълна съдържанието на флаконите.“ Как продължава разказът на Бояна Бонева, на 11 години, от град Велико Търново, чуйте сега!

За градината на Яните – баба и внуче е следващият пълен с любов разказ. Изпрати ни го Яна-Мария Гагова, на 12 години от град Силистра.

Мария-Роза Мирчева е името на носителя на втора специална награда – тази за поезия, на името на поетесата „Радка Станимирова“. Спечели я с това стихотворение!

За търпението и за щастието пише 12-годишната Дилара Фикрет от град Шумен.

Сега ви предлагам да чуете красивите тристишия на Магдалена Кучумбова, на 11 години от град Бургас.

Разказът „Алената роза“ ни изпрати Белослава Петрова, на 12 години от град Шумен.

„Слизаме- извика Учителката – вървете след мен
и не вдигайте шум! Това е свято място.“
Манастирът ни прегърна
с топла прегръдка на приказен старец,
миришещ на чисто – на гора и тамян….“

Чуйте как продължават стихотворението „Манастирът“ на 12- годишната Кристияна Пламенова от град София.

Авторът на следващия разказ, Симона Василева, на 15 години от град Сливен, определено има чувство за хумор. Не изневери на себе си и тази година. Ето как започва той …

„Натискам копчето на лаптопа и тапетът ми грейва с ослепителна светлина. Направо ме заболява главата. Посреща ме девизът „Ти можеш всичко!“… „Да! Но не и ако е 8:00 часа.“. Поредният ден на училище започва. Влизам в „класната стая“ и там ме посреща джунгла. Прасета, кокошки, маймуни, но най-срещани са снимките на котки….“.  Приятно слушане!

Следва продължение!